27.03.2009 г., 0:17 ч.

Нектар 

  Поезия
766 0 15

Нектар

Ти често се усмихваш като бебе,
но днес чело навъси изведнъж
и аз потръпнах ужасен от тебе,
макар да знаех, че един и същ...

човек стои отсреща с непозната
в очите заплашителна стрела...
Но остро жило крие под крилата
дори и медоносната пчела...

И тя се рее леко до забрава,
донася лъх от приказни земи,
но от нектара бисерен раздава
на този, който я опитоми...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??