Mar 27, 2009, 12:17 AM

Нектар 

  Poetry
768 0 15

Нектар

Ти често се усмихваш като бебе,
но днес чело навъси изведнъж
и аз потръпнах ужасен от тебе,
макар да знаех, че един и същ...

човек стои отсреща с непозната
в очите заплашителна стрела...
Но остро жило крие под крилата
дори и медоносната пчела...

И тя се рее леко до забрава,
донася лъх от приказни земи,
но от нектара бисерен раздава
на този, който я опитоми...

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??