16 feb 2025, 10:34

Нелепо

  Poesía
385 2 0

Понякога се движа по ръба

на тънкостенна и прозрачна чаша.
Поглеждам в нея части от света 
и истински от хората се плаша.

 

Забравили, че тук не са сами,
изместили поток към суетата.
Погълнали разтърсващи съдби,
засенчили лъча на добротата.

 

Превзети и безчувствени лица,
с очи от ледовете заснежени.
Пулсиращи с безсрамие сърца
и бездна от интриги претворени.

 

Понякога, когато вглеждам се
в съвремието някак тъй нелепо,
за крехко коренче оглеждам се
за да си върна ритъма в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...