Нелепо

Понякога се движа по ръба

на тънкостенна и прозрачна чаша.
Поглеждам в нея части от света 
и истински от хората се плаша.

Забравили, че тук не са сами,
изместили поток към суетата.
Погълнали разтърсващи съдби,
засенчили лъча на добротата.

Превзети и безчувствени лица,
с очи от ледовете заснежени.
Пулсиращи с безсрамие сърца
и бездна от интриги претворени.

Понякога, когато вглеждам се
в съвремието някак тъй нелепо,
за крехко коренче оглеждам се
за да си върна ритъма в сърцето.