Неловко е когато нещо губи смисъл
или може би на мен така ми се струва.
Как да се мъча да събуждам размисъл,
когато в черупка всеки съществува?
Да, мога да бъда само мила и любезна,
и думи отнесени да подреждам в рима,
а не да бъркам в рани и в болки да чезна,
защото освен „лято“ има също и „зима“.
Жертвеник- и аз на него. Така да бъде!
Един „глух“ да чуе и един „сляп“ да види
ми е стига и щом светлина все някъде
има, от сърце ще давам- не ми се свиди.
© Весела Найденова Todos los derechos reservados