Неловко е когато нещо губи смисъл

или може би на мен така ми се струва.

Как да се мъча да събуждам размисъл,

когато в черупка всеки съществува?

Да, мога да бъда само мила и любезна,

и думи отнесени да подреждам в рима,

а не да бъркам в рани и в болки да чезна,

защото освен „лято“ има също и „зима“.

Жертвеник- и аз на него. Така да бъде!

Един „глух“ да чуе и един „сляп“ да види

ми е стига и щом светлина все някъде

има, от сърце ще давам- не ми се свиди.