24.06.2018 г., 23:19

Неловко

896 0 0

Неловко е когато нещо губи смисъл

или може би на мен така ми се струва.

Как да се мъча да събуждам размисъл,

когато в черупка всеки съществува?

 

Да, мога да бъда само мила и любезна,

и думи отнесени да подреждам в рима,

а не да бъркам в рани и в болки да чезна,

защото освен „лято“ има също и „зима“.

 

Жертвеник- и аз на него. Така да бъде!

Един „глух“ да чуе и един „сляп“ да види

ми е стига и щом светлина все някъде

има, от сърце ще давам- не ми се свиди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

NovelaDenarova

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...