22 mar 2010, 19:25

Нелюбовен обяд 

  Poesía » Otra
1737 2 26

        НЕЛЮБОВЕН ОБЯД

                                на Кристина

 

Днес разбра го: той друга обича.

Пак триъгълник, тъп и банален...

Ти си умна, държиш се прилично

и обядът протича нормално.

 

Аз те гледам как смело преглъщаш

таз горчилка със сладкия залък:

пийваш малко, лице не извръщаш,

няма сълзи, ни нервен припадък,

 

не ругаеш обидно мъжете,

а за котката нещо приказваш

и ми кимаш, че всичко наред е...

Ех, момиче! На мен ли го казваш!

 

Та не знам ли какво е да сложиш

в две любими ръце дух и тяло,

без да видиш, че те стискат ножа,

да те скълцат без капчица жалост!

 

Как се срива край тебе всемирът

и потъваш стремглаво към Ада,

а човешкото в теб не разбира:

как възможно е тъй да се страда

 

като тъпо, рогато добиче,

дето няма ни разум, ни воля!..

Ала всичко минава, момиче

и след зимата идва пак пролет!

 

Ще забравиш за злите ножове,

ще разпукне душицата в бяло

и ще можеш да сложиш отново

в две любими ръце дух и тяло!

 

Ала...ти не ме слушаш, човече!

Де потъна, забола нослето?..

Нищо, нищо...Привърши ли вече?

Днес къде ще си пием кафето?

 

                                     п.с. Пролетта е тук, мили ОТКРОВЕНЦИ! Ще вдигнем глави и ще и се порадваме, нали?

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е. Много ме трогна и благодаря.
  • Чудесно стихотворение. Много човешко. Болка и обич.
  • Радвам се, че прочетох!
  • Чудесно е!
  • "ще разпукне душицата в бяло"

    Браво!
  • прекрасен , силен стих ...
    пролетно да е в мислите ти
  • Щастлива съм, че прочетох чудесния ти стих, адашката ми!
    Комплименти, Пети!
  • Точно този залък се опитвам сега да преглътна, но е много трудно, особено когато никой не те разбира...
  • Да, разбира се Петя! Живота продължава... може да е за добро! Важно е да не си пиеш кафето сам!
  • Хубав стих.
  • Отново съвършен, изчистен стих! Удоволствие си ми, Петя! А очевидно си и верен и добър приятел! Поздрав!
  • Прекрасно послание!Много ми допадна стиха ти!
  • Благодаря ви, приятели!
    Кристина е една красива, интелигентна, мила испанска жена, с която се запознахме съвсем случайно.Поводът за този обяд беше нейното искрено, огнено влюбване в един български мъж, който в деня, който описвам,не дойде с обещания букет, а потъна някъде, без да изпрати дори един смс.Обадихме му се по телефона, само за да разбера, че...испанките са боклуци, но видите ли, моите книжка толкова му е харесала, че ако искам да пийнем кафе някъде...Слава Богу, разговорът се водеше на български език!
    В живота съм кротък и тих човек,избухвам веднъж на 3-4 години,долу горе натолкова изпитвам и срам(за секунди само!), че съм българка, но ако този горд наследник на нашето славно племе ми беше паднал тогава в ръцете...
    Лек ден!
  • Грандиозно. Признавам си, че ми достави удоволствие. Образите са изградени изящно и с чувство за детайла. Хареса ми особено много повторението на втория стих от четвърта строфа в края на седма: красив начин да кажеш "любов".

    Опитът за шеговито смигване в последните стихове не ми допадна.
  • Браво Петя! Хубав стих, това е живота, много истнски! Поздрави и от мене!
  • Петя, много ми хареса.
    Нека да ни е честита -
    пролетно ни замириса!
  • "Ще забравиш за злите ножове,

    ще разпукне душицата в бяло

    и ще можеш да сложиш отново

    в две любими ръце дух и тяло!"


    Честита пролет!
  • Браво Петя!!!ДУХ И ТЯЛО ТРЯБВА ДА СА ЦЯЛО!!!ПОЗДРАВ И ТОПЛИНКА!!!
  • Ала всичко минава, момиче

    и след зимата идва пак пролет!
    Ето това ме зареди със страхотен оптимизъм. Страхотен стих,БРАВО!
  • Помогнала си и много със този разтърсващ стих, Петя!
    Нужна е приятелска подкрепа в такива моменти!
    Поздравления от мен!
    Hasta pronto!

  • Страничните ефекти от влюбването!!!
    Основната теза по темата:
    "Та не знам ли какво е да сложиш
    в две любими ръце дух и тяло,
    без да видиш, че те стискат ножа,
    да те скълцат без капчица жалост!"


  • Много мило посвещение!Честита пролет!
  • "Ала всичко минава, момиче
    и след зимата идва пак пролет!"

    ДАНО! Допадна ми много! Поздрав!
  • Хубаво!!!
  • Винаги съм знаела,че след зимата,колкото и сурова и студена да е тя,винаги идва пролет!Благодаря,че постави тази сентенция в такъв невероятен контекст!Прекрасно е!
  • "Та не знам ли какво е да сложиш
    в две любими ръце дух и тяло..."

    много хубаво!
Propuestas
: ??:??