Нелюбовен обяд
НЕЛЮБОВЕН ОБЯД
на Кристина
Днес разбра го: той друга обича.
Пак триъгълник, тъп и банален...
Ти си умна, държиш се прилично
и обядът протича нормално.
Аз те гледам как смело преглъщаш
таз горчилка със сладкия залък:
пийваш малко, лице не извръщаш,
няма сълзи, ни нервен припадък,
не ругаеш обидно мъжете,
а за котката нещо приказваш
и ми кимаш, че всичко наред е...
Ех, момиче! На мен ли го казваш!
Та не знам ли какво е да сложиш
в две любими ръце дух и тяло,
без да видиш, че те стискат ножа,
да те скълцат без капчица жалост!
Как се срива край тебе всемирът
и потъваш стремглаво към Ада,
а човешкото в теб не разбира:
как възможно е тъй да се страда
като тъпо, рогато добиче,
дето няма ни разум, ни воля!..
Ала всичко минава, момиче
и след зимата идва пак пролет!
Ще забравиш за злите ножове,
ще разпукне душицата в бяло
и ще можеш да сложиш отново
в две любими ръце дух и тяло!
Ала...ти не ме слушаш, човече!
Де потъна, забола нослето?..
Нищо, нищо...Привърши ли вече?
Днес къде ще си пием кафето?
п.с. Пролетта е тук, мили ОТКРОВЕНЦИ! Ще вдигнем глави и ще и се порадваме, нали?
© Петя Божилова All rights reserved.
