Нелюбовен обяд
НЕЛЮБОВЕН ОБЯД
на Кристина
Днес разбра го: той друга обича.
Пак триъгълник, тъп и банален...
Ти си умна, държиш се прилично
и обядът протича нормално.
Аз те гледам как смело преглъщаш
таз горчилка със сладкия залък:
пийваш малко, лице не извръщаш,
няма сълзи, ни нервен припадък,
не ругаеш обидно мъжете,
а за котката нещо приказваш
и ми кимаш, че всичко наред е...
Ех, момиче! На мен ли го казваш!
Та не знам ли какво е да сложиш
в две любими ръце дух и тяло,
без да видиш, че те стискат ножа,
да те скълцат без капчица жалост!
Как се срива край тебе всемирът
и потъваш стремглаво към Ада,
а човешкото в теб не разбира:
как възможно е тъй да се страда
като тъпо, рогато добиче,
дето няма ни разум, ни воля!..
Ала всичко минава, момиче
и след зимата идва пак пролет!
Ще забравиш за злите ножове,
ще разпукне душицата в бяло
и ще можеш да сложиш отново
в две любими ръце дух и тяло!
Ала...ти не ме слушаш, човече!
Де потъна, забола нослето?..
Нищо, нищо...Привърши ли вече?
Днес къде ще си пием кафето?
п.с. Пролетта е тук, мили ОТКРОВЕНЦИ! Ще вдигнем глави и ще и се порадваме, нали?
© Петя Божилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесно е. Много ме трогна и благодаря.
-
Чудесно стихотворение. Много човешко. Болка и обич.
-
Радвам се, че прочетох!
-
Чудесно е!
-
"ще разпукне душицата в бяло"
Браво!
-
прекрасен , силен стих ...
пролетно да е в мислите ти -
Щастлива съм, че прочетох чудесния ти стих, адашката ми!
Комплименти, Пети! -
Точно този залък се опитвам сега да преглътна, но е много трудно, особено когато никой не те разбира...
-
Да, разбира се Петя! Живота продължава... може да е за добро! Важно е да не си пиеш кафето сам!
-
Хубав стих.
-
Отново съвършен, изчистен стих! Удоволствие си ми, Петя! А очевидно си и верен и добър приятел! Поздрав!
-
Прекрасно послание!Много ми допадна стиха ти!
-
Благодаря ви, приятели!
Кристина е една красива, интелигентна, мила испанска жена, с която се запознахме съвсем случайно.Поводът за този обяд беше нейното искрено, огнено влюбване в един български мъж, който в деня, който описвам,не дойде с обещания букет, а потъна някъде, без да изпрати дори един смс.Обадихме му се по телефона, само за да разбера, че...испанките са боклуци, но видите ли, моите книжка толкова му е харесала, че ако искам да пийнем кафе някъде...Слава Богу, разговорът се водеше на български език!
В живота съм кротък и тих човек,избухвам веднъж на 3-4 години,долу горе натолкова изпитвам и срам(за секунди само!), че съм българка, но ако този горд наследник на нашето славно племе ми беше паднал тогава в ръцете...
Лек ден! -
Грандиозно. Признавам си, че ми достави удоволствие. Образите са изградени изящно и с чувство за детайла. Хареса ми особено много повторението на втория стих от четвърта строфа в края на седма: красив начин да кажеш "любов".
Опитът за шеговито смигване в последните стихове не ми допадна. -
Браво Петя! Хубав стих, това е живота, много истнски! Поздрави и от мене!
-
Петя, много ми хареса.
Нека да ни е честита -
пролетно ни замириса! -
"Ще забравиш за злите ножове,
ще разпукне душицата в бяло
и ще можеш да сложиш отново
в две любими ръце дух и тяло!"
Честита пролет!
-
Браво Петя!!!ДУХ И ТЯЛО ТРЯБВА ДА СА ЦЯЛО!!!ПОЗДРАВ И ТОПЛИНКА!!!
-
Ала всичко минава, момиче
и след зимата идва пак пролет!
Ето това ме зареди със страхотен оптимизъм. Страхотен стих,БРАВО! -
Помогнала си и много със този разтърсващ стих, Петя!
Нужна е приятелска подкрепа в такива моменти!
Поздравления от мен!
Hasta pronto!
-
Страничните ефекти от влюбването!!!
Основната теза по темата:
"Та не знам ли какво е да сложиш
в две любими ръце дух и тяло,
без да видиш, че те стискат ножа,
да те скълцат без капчица жалост!"
-
Много мило посвещение!Честита пролет!
-
"Ала всичко минава, момиче
и след зимата идва пак пролет!"
ДАНО! Допадна ми много! Поздрав!
-
Хубаво!!!
-
Винаги съм знаела,че след зимата,колкото и сурова и студена да е тя,винаги идва пролет!Благодаря,че постави тази сентенция в такъв невероятен контекст!Прекрасно е!
-
"Та не знам ли какво е да сложиш
в две любими ръце дух и тяло..."
много хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
