Mar 22, 2010, 7:25 PM

Нелюбовен обяд 

  Poetry » Other

1254 2 26

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ЗноенЛъх (Зноен Лъх)
    Чудесно е. Много ме трогна и благодаря.
  • 670301 (Павлина Гатева)
    Чудесно стихотворение. Много човешко. Болка и обич.
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Радвам се, че прочетох!
  • rosy88 (Росица Младенова)
    Чудесно е!
  • feia (Вилдан Сефер)
    "ще разпукне душицата в бяло"

    Браво!
  • magnum (Венцислав Янакиев)
    прекрасен , силен стих ...
    пролетно да е в мислите ти
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    Щастлива съм, че прочетох чудесния ти стих, адашката ми!
    Комплименти, Пети!
  • in4enceto_91 (Ина)
    Точно този залък се опитвам сега да преглътна, но е много трудно, особено когато никой не те разбира...
  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    Да, разбира се Петя! Живота продължава... може да е за добро! Важно е да не си пиеш кафето сам!
  • adiveil (Нина)
    Хубав стих.
  • BG-bodil (Люсил)
    Отново съвършен, изчистен стих! Удоволствие си ми, Петя! А очевидно си и верен и добър приятел! Поздрав!
  • Melany71 (Светла)
    Прекрасно послание!Много ми допадна стиха ти!
  • bojilova1 (Петя Божилова)
    Благодаря ви, приятели!
    Кристина е една красива, интелигентна, мила испанска жена, с която се запознахме съвсем случайно.Поводът за този обяд беше нейното искрено, огнено влюбване в един български мъж, който в деня, който описвам,не дойде с обещания букет, а потъна някъде, без да изпрати дори един смс.Обадихме му се по телефона, само за да разбера, че...испанките са боклуци, но видите ли, моите книжка толкова му е харесала, че ако искам да пийнем кафе някъде...Слава Богу, разговорът се водеше на български език!
    В живота съм кротък и тих човек,избухвам веднъж на 3-4 години,долу горе натолкова изпитвам и срам(за секунди само!), че съм българка, но ако този горд наследник на нашето славно племе ми беше паднал тогава в ръцете...
    Лек ден!
  • LeChevalier (Тошко)
    Грандиозно. Признавам си, че ми достави удоволствие. Образите са изградени изящно и с чувство за детайла. Хареса ми особено много повторението на втория стих от четвърта строфа в края на седма: красив начин да кажеш "любов".

    Опитът за шеговито смигване в последните стихове не ми допадна.
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Браво Петя! Хубав стих, това е живота, много истнски! Поздрави и от мене!
  • rudin (Иван Христов)
    Петя, много ми хареса.
    Нека да ни е честита -
    пролетно ни замириса!
  • Довереница (Дочка Василева)
    "Ще забравиш за злите ножове,

    ще разпукне душицата в бяло

    и ще можеш да сложиш отново

    в две любими ръце дух и тяло!"


    Честита пролет!
  • longin (Любомир Деничин)
    Браво Петя!!!ДУХ И ТЯЛО ТРЯБВА ДА СА ЦЯЛО!!!ПОЗДРАВ И ТОПЛИНКА!!!
  • teodorka (Теодора)
    Ала всичко минава, момиче

    и след зимата идва пак пролет!
    Ето това ме зареди със страхотен оптимизъм. Страхотен стих,БРАВО!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    Помогнала си и много със този разтърсващ стих, Петя!
    Нужна е приятелска подкрепа в такива моменти!
    Поздравления от мен!
    Hasta pronto!

  • vedrina (Марина Стоянова)
    Страничните ефекти от влюбването!!!
    Основната теза по темата:
    "Та не знам ли какво е да сложиш
    в две любими ръце дух и тяло,
    без да видиш, че те стискат ножа,
    да те скълцат без капчица жалост!"


  • kotel (Мариана Вълкова)
    Много мило посвещение!Честита пролет!
  • vodoleia (Мария)
    "Ала всичко минава, момиче
    и след зимата идва пак пролет!"

    ДАНО! Допадна ми много! Поздрав!
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    Хубаво!!!
  • ToSh (Теодора Тодорова)
    Винаги съм знаела,че след зимата,колкото и сурова и студена да е тя,винаги идва пролет!Благодаря,че постави тази сентенция в такъв невероятен контекст!Прекрасно е!
  • Laska (Ласка Александрова)
    "Та не знам ли какво е да сложиш
    в две любими ръце дух и тяло..."

    много хубаво!

© 2003-2019, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.