11 dic 2008, 16:18

Немощ 

  Poesía » Filosófica
809 0 17
Барутен дим, далечен изстрел,
обстрелван вълк след полунощ
крепи опашката провиснала
в изгубен сън и вълча мощ.
Следи дълбоки, вълчи лапи,
издайни стъпки в полунощ,
върви вълкът, език прехапал
в изгубен сън и вълча мощ.
В притихнал вятър сред листата
блести Луната в полунощ,
върви вълкът, крака премята
в изгубен сън и вълча мощ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??