11 dic 2008, 16:18

Немощ

958 0 17

Барутен дим, далечен изстрел,

обстрелван вълк след полунощ

крепи опашката провиснала

в изгубен сън и вълча мощ.

 

Следи дълбоки, вълчи лапи,

издайни стъпки в полунощ,

върви вълкът, език прехапал

в изгубен сън и вълча мощ.

 

В притихнал вятър сред листата

блести Луната в полунощ,

върви вълкът, крака премята

в изгубен сън и вълча мощ.

 

И сенки падат над следите,

вълка преследват в полунощ

до вълчото убежище насред скалите

със сила, породена от немощ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля за нацията ни, ранена и подложена на откровен геноцид. Дали и тя ще набере сила от своята настояща немощ. Вероятно не там трябваше да отлетят мислите ми. Вероятно, не това си искал да внушиш, но стихът ти дава,наистина широко поле за размисъл. Много е голям таланта ти , аплодисменти!
  • Понякога и силните са слаби!
    Благодаря ти за внушението!
  • Страхотно стихотворение!Велик си,Мите!Поздравче!
  • "със сила, породена от немощ."
    Много точно си го написал!
  • Вълкът нехае за ловците -
    сама луната ще го пази.
    Той знае истината скрита -
    жестоките са всъщност слаби

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...