Немощ
Барутен дим, далечен изстрел,
обстрелван вълк след полунощ
крепи опашката провиснала
в изгубен сън и вълча мощ.
Следи дълбоки, вълчи лапи,
издайни стъпки в полунощ,
върви вълкът, език прехапал
в изгубен сън и вълча мощ.
В притихнал вятър сред листата
блести Луната в полунощ,
върви вълкът, крака премята
в изгубен сън и вълча мощ.
И сенки падат над следите,
вълка преследват в полунощ
до вълчото убежище насред скалите
със сила, породена от немощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
