6 dic 2018, 20:24  

Немъртъв

1.6K 0 5

Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
 

1000 години по тез земи обемни,
Видях и болка и сълзи, простоземни
Изгнаник самотен с битие необятно
Време е Слънце, вземи ме обратно....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Antoni Stanev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато гледаш отстрани живота
    край теб как тече и минава,
    замисли се - не е расата 'слепоока',
    защото ти я виждаш такава!?

    От толкова много съдници няма кой да седне на подсъдимата скамейка вече!...
  • Истинско! Браво!
  • Не го и правя.
  • По-добре е да не играеш ролята на зомби. Има достатъчно. Трябват повече живи!
  • Никой не се е върнал откъдето е излязал, така че обратен път няма! Но може да идеш на Луната

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...