Grinam (Antoni Stanev)
5 2
6.12.2018 г., 20:24 ч.  

Немъртъв 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Друга
1221 0 5

Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
 

1000 години по тез земи обемни,
Видях и болка и сълзи, простоземни
Изгнаник самотен с битие необятно
Време е Слънце, вземи ме обратно....

© Antoni Stanev Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато гледаш отстрани живота
    край теб как тече и минава,
    замисли се - не е расата 'слепоока',
    защото ти я виждаш такава!?

    От толкова много съдници няма кой да седне на подсъдимата скамейка вече!...
  • Истинско! Браво!
  • Не го и правя.
  • По-добре е да не играеш ролята на зомби. Има достатъчно. Трябват повече живи!
  • Никой не се е върнал откъдето е излязал, така че обратен път няма! Но може да идеш на Луната
Предложения
: ??:??