6.12.2018 г., 20:24 2019-01-15T14:43:05+02:00

Немъртъв

Поезия » Философска, Свободен стих, Друга

1.6K 0 5

Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.

1000 години по тез земи обемни,
Видях и болка и сълзи, простоземни
Изгнаник самотен с битие необятно
Време е Слънце, вземи ме обратно....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Станисла (Ссссс)

Когато гледаш отстрани живота
край теб как тече и минава,
замисли се - не е расата 'слепоока',
защото ти я виждаш такава!?

От толкова много съдници няма кой да седне на подсъдимата скамейка вече!...

2019-01-14T06:14:25+02:00
elince3e (Елиана Янева)

Истинско! Браво!

2019-01-14T05:59:05+02:00
Grinam (Antoni Stanev)

Не го и правя.

2019-01-12T13:43:48+02:00
alx (Alexander)

По-добре е да не играеш ролята на зомби. Има достатъчно. Трябват повече живи!

2019-01-12T13:24:22+02:00
щураче (любимка)

Никой не се е върнал откъдето е излязал, така че обратен път няма! Но може да идеш на Луната

2018-12-06T22:43:22+02:00