Dec 6, 2018, 8:24 PM  

Немъртъв

1.6K 0 5

Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
 

1000 години по тез земи обемни,
Видях и болка и сълзи, простоземни
Изгнаник самотен с битие необятно
Време е Слънце, вземи ме обратно....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Antoni Stanev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато гледаш отстрани живота
    край теб как тече и минава,
    замисли се - не е расата 'слепоока',
    защото ти я виждаш такава!?

    От толкова много съдници няма кой да седне на подсъдимата скамейка вече!...
  • Истинско! Браво!
  • Не го и правя.
  • По-добре е да не играеш ролята на зомби. Има достатъчно. Трябват повече живи!
  • Никой не се е върнал откъдето е излязал, така че обратен път няма! Но може да идеш на Луната

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...