Dec 6, 2018, 8:24 PM
Немъртъв
Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
1000 години по тез земи обемни,
Видях и болка и сълзи, простоземни
Изгнаник самотен с битие необятно
Време е Слънце, вземи ме обратно....
© Antoni Stanev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Истинско! Браво!
-
Не го и правя.
-
По-добре е да не играеш ролята на зомби. Има достатъчно. Трябват повече живи!
-
Никой не се е върнал откъдето е излязал, така че обратен път няма!
Но може да идеш на Луната
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
край теб как тече и минава,
замисли се - не е расата 'слепоока',
защото ти я виждаш такава!?
От толкова много съдници няма кой да седне на подсъдимата скамейка вече!...