Ненадеен порив
Щеше ми се да ти кажа,
че все това съм искала...
А много ли отмина..
И все пак... кой знае...
Защо ли вятър не донесе
раковина от морето,
с лъх погалващ ми лицето?...
... Само люспи бисерни заблестели,
като знамения по земята и небето...
Нали си властелин могъщ,
привидение от приказката съща?
Какъв балсам си за душата,
щом скърцащо промяукваш,
като котарак бездомен сякаш?
Настръхнала скалата пияна,
от морски тласък пожелана,
с последно подухване - порасла
перуника в пукнатината
и с боязън всяка морска ласка приела
и мислила секунда всяка,
за твойта мощ и ненадеен порив...
Кой си?...
че все това съм искала...
А много ли отмина..
И все пак... кой знае...
Защо ли вятър не донесе
раковина от морето,
с лъх погалващ ми лицето?...
... Само люспи бисерни заблестели,
като знамения по земята и небето...
Нали си властелин могъщ,
привидение от приказката съща?
Какъв балсам си за душата,
щом скърцащо промяукваш,
като котарак бездомен сякаш?
Настръхнала скалата пияна,
от морски тласък пожелана,
с последно подухване - порасла
перуника в пукнатината
и с боязън всяка морска ласка приела
и мислила секунда всяка,
за твойта мощ и ненадеен порив...
Кой си?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
Мяу!
