Jul 19, 2008, 11:23 AM

Ненадеен порив

Poetry » Love

630 0 10

Щеше ми се да ти кажа,
че все това съм искала...
А много ли отмина..
И все пак... кой знае...
Защо ли вятър не донесе
раковина от морето,
с лъх погалващ ми лицето?...
... Само люспи бисерни заблестели,
като знамения по земята и небето...
Нали си властелин могъщ,
привидение от приказката съща?
Какъв балсам си за душата,
щом скърцащо промяукваш,
като котарак бездомен сякаш?
Настръхнала скалата пияна,
от морски тласък пожелана,
с последно подухване - порасла
перуника в пукнатината
и с боязън всяка морска ласка приела
и мислила секунда всяка,
за твойта мощ и ненадеен порив...
Кой си?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

....перуника в пукнатината...
ех...че хубаво...с обич, Мариолче.

2008-07-21T08:44:37+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Какъв балсам си за душата,
щом скърцащо промяукваш,
като котарак бездомен сякаш?"

Мяу!

2008-07-20T08:38:52+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Благодаря, Тюркоазче! /ти си знаеш / Ех, какъв балсам си за душата! Прегръщам те!

2008-07-19T21:39:23+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

" И все пак...кой знае..."

Чудесна си!"перуника в пукнатината"...

2008-07-19T17:04:06+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Отдавати се! Чудесна си!

2008-07-19T15:29:04+03:00