Ненаживени

Poesía » Otra

649 0 2

Все някога вълните
ще утихнат уморени -
престарели скитници.
Задъхани. Ненаживени.

И, рухвайки, звезди
ще озарят небето -
венец от златен дъжд.
Мечти сред шепа пепел.

Да дирят светлината,
съдено било, орлите
с восъчни криле. Отвъд
пределите на дните.

Стихията ще се стопи,
навярно, в кротка пяна...
Но аз ще я запомня тъй
- задъхана. Ненаживяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Wali (Виолета Томова)

Запомни завинаги.Носиш бунт и стихия...Успехи, успехи!!!
И като ядеш семки в час, не хвърляй люспите по пода...
/това е шега,защото не знам какво има още да учиш.И къде
изчезна да не би да те затрупа снега в Балкана?/Wali/Виолета
Томова/

2012-03-05T19:46:26+02:00
velikataniki (Николина Милева)

Такава е

2012-02-29T14:28:47+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9