Ненаживени

Poesía » Otra

650 0 2

Все някога вълните
ще утихнат уморени -
престарели скитници.
Задъхани. Ненаживени.

И, рухвайки, звезди
ще озарят небето -
венец от златен дъжд.
Мечти сред шепа пепел.

Да дирят светлината,
съдено било, орлите
с восъчни криле. Отвъд
пределите на дните.

Стихията ще се стопи,
навярно, в кротка пяна...
Но аз ще я запомня тъй
- задъхана. Ненаживяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Wali (Виолета Томова)

Запомни завинаги.Носиш бунт и стихия...Успехи, успехи!!!
И като ядеш семки в час, не хвърляй люспите по пода...
/това е шега,защото не знам какво има още да учиш.И къде
изчезна да не би да те затрупа снега в Балкана?/Wali/Виолета
Томова/

2012-03-05T19:46:26+02:00
velikataniki (Николина Милева)

Такава е

2012-02-29T14:28:47+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0