29 feb 2012, 9:29
Ненаживени
Все някога вълните
ще утихнат уморени -
престарели скитници.
Задъхани. Ненаживени.
И, рухвайки, звезди
ще озарят небето -
венец от златен дъжд.
Мечти сред шепа пепел.
Да дирят светлината,
съдено било, орлите
с восъчни криле. Отвъд
пределите на дните.
Стихията ще се стопи,
навярно, в кротка пяна...
Но аз ще я запомня тъй
- задъхана. Ненаживяна.
© Александър Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Такава е
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Запомни завинаги.Носиш бунт и стихия...Успехи, успехи!!!
И като ядеш семки в час, не хвърляй люспите по пода...
/това е шега,защото не знам какво има още да учиш.И къде
изчезна да не би да те затрупа снега в Балкана?/Wali/Виолета
Томова/