Ненаживени
Все някога вълните
ще утихнат уморени -
престарели скитници.
Задъхани. Ненаживени.
И, рухвайки, звезди
ще озарят небето -
венец от златен дъжд.
Мечти сред шепа пепел.
Да дирят светлината,
съдено било, орлите
с восъчни криле. Отвъд
пределите на дните.
Стихията ще се стопи,
навярно, в кротка пяна...
Но аз ще я запомня тъй
- задъхана. Ненаживяна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
