Feb 29, 2012, 9:29 AM
Ненаживени
Все някога вълните
ще утихнат уморени -
престарели скитници.
Задъхани. Ненаживени.
И, рухвайки, звезди
ще озарят небето -
венец от златен дъжд.
Мечти сред шепа пепел.
Да дирят светлината,
съдено било, орлите
с восъчни криле. Отвъд
пределите на дните.
Стихията ще се стопи,
навярно, в кротка пяна...
Но аз ще я запомня тъй
- задъхана. Ненаживяна.
© Александър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Такава е
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Запомни завинаги.Носиш бунт и стихия...Успехи, успехи!!!
И като ядеш семки в час, не хвърляй люспите по пода...
/това е шега,защото не знам какво има още да учиш.И къде
изчезна да не би да те затрупа снега в Балкана?/Wali/Виолета
Томова/