sama86 (Евкалипт)
68 194
23 jul 2008, 13:57

Ненаучен да моли... 

  Poesía
701 0 6
 

Той е тъмен, самотник.

Все тъй непогазен...

Като вятър сиротен.

Домът му е празен...

Той е синя стомана.

Калена във огън,

той е живата рана,

без която не мога...

Той е тънка тетива,

 разпънала лъка...

Той така си отива...

- ражда го...  мъка...

 

Той е блед мълчаливец,

 целият - воля...

не е вино... а кисел резливец,

ненаучен да моли...

Той гръб все обръща,

гръб на съдбата...

Назад не се връща,

назад... при едната,

която го чака...

И се моли... и плака...

Да отпочине на скута й

след дългото лутане...

 

След дългото лутане...

 

Той е такъв... без пътека...

Така Непокорен.. .

Но той е човекът...

Един самотник без корен...

Той горчи, така й горчи...

Той просто е кръст...

Той не свежда очи,

а я гази... като черната пръст...

 

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??