Jul 23, 2008, 1:57 PM

Ненаучен да моли...

  Poetry
936 0 6
 

Той е тъмен, самотник.

Все тъй непогазен...

Като вятър сиротен.

Домът му е празен...

Той е синя стомана.

Калена във огън,

той е живата рана,

без която не мога...

Той е тънка тетива,

 разпънала лъка...

Той така си отива...

- ражда го...  мъка...

 

Той е блед мълчаливец,

 целият - воля...

не е вино... а кисел резливец,

ненаучен да моли...

Той гръб все обръща,

гръб на съдбата...

Назад не се връща,

назад... при едната,

която го чака...

И се моли... и плака...

Да отпочине на скута й

след дългото лутане...

 

След дългото лутане...

 

Той е такъв... без пътека...

Така Непокорен.. .

Но той е човекът...

Един самотник без корен...

Той горчи, така й горчи...

Той просто е кръст...

Той не свежда очи,

а я гази... като черната пръст...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...