Ненаучен да моли...

Jul 23, 2008, 1:57 PM

Poetry

802 0 6

Той е тъмен, самотник.
Все тъй непогазен...
Като вятър сиротен.
Домът му е празен...
Той е синя стомана.
Калена във огън,
той е живата рана,
без която не мога...
Той е тънка тетива,
разпънала лъка...
Той така си отива...
- ражда го... мъка... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ненаучен да моли...

Want to read more?

Random works