Ненаучен да моли...

23.07.2008 г., 13:57 ч.

Поезия

801 0 6

Той е тъмен, самотник.
Все тъй непогазен...
Като вятър сиротен.
Домът му е празен...
Той е синя стомана.
Калена във огън,
той е живата рана,
без която не мога...
Той е тънка тетива,
разпънала лъка...
Той така си отива...
- ражда го... мъка... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ненаучен да моли...

Искате да прочетете повече?

Предложения