Ненаучно

12 jun 2011, 22:17

Poesía » Filosófica

495 0 6

Сапунено мехурче – житейската ни логика

спуква се, когато най-малко сме очаквали:

животът ни превратен е, неспирна тавтология,

зацикля на моменти или пък гони вятъра.

И само мисълта е вечният двигател,

едничка тя чертае пътя ни през времето,

защото, ускорили пулса на сърцата,

мечтите ни прелитат безкрайната вселена!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.