20 jun 2007, 10:13

Нениа 

  Poesía
591 0 7
Сплела косите си песен погребва

Черните дни

Освободена

От товарите на разбитите пътища

Тъжна карета поглежда през рамо

Плачат децата й

Носят ковчега в мълчание

В което се чува петел

И изгрева във всяка точка роса

Жажда пробива през гробовете

И сълзите й мокрят стеблата

На жълтото утро

Къде са се скрили пълнолунията

И гласа на морето

Къде се е изгубил

 

Реже косите си

И покрива студения камък

Цвете избира

И идва да поговори понякога

На тайнствената градина

Пожелава лека нощ

И полага ръце на китарата

Струните да изпратят

С тъжното си звънене

Най-тъжната

От всичките й поеми

 

19.05.2007

 

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??