Jun 20, 2007, 10:13 AM

Нениа

  Poetry
738 0 7
Сплела косите си песен погребва

Черните дни

Освободена

От товарите на разбитите пътища

Тъжна карета поглежда през рамо

Плачат децата й

Носят ковчега в мълчание

В което се чува петел

И изгрева във всяка точка роса

Жажда пробива през гробовете

И сълзите й мокрят стеблата

На жълтото утро

Къде са се скрили пълнолунията

И гласа на морето

Къде се е изгубил

 

Реже косите си

И покрива студения камък

Цвете избира

И идва да поговори понякога

На тайнствената градина

Пожелава лека нощ

И полага ръце на китарата

Струните да изпратят

С тъжното си звънене

Най-тъжната

От всичките й поеми

 

19.05.2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...