dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
Jun 20, 2007, 10:13 AM

Нениа 

  Poetry
582 0 7
Сплела косите си песен погребва

Черните дни

Освободена

От товарите на разбитите пътища

Тъжна карета поглежда през рамо

Плачат децата й

Носят ковчега в мълчание

В което се чува петел

И изгрева във всяка точка роса

Жажда пробива през гробовете

И сълзите й мокрят стеблата

На жълтото утро

Къде са се скрили пълнолунията

И гласа на морето

Къде се е изгубил

 

Реже косите си

И покрива студения камък

Цвете избира

И идва да поговори понякога

На тайнствената градина

Пожелава лека нощ

И полага ръце на китарата

Струните да изпратят

С тъжното си звънене

Най-тъжната

От всичките й поеми

 

19.05.2007

 

© Десислав Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??