20 июн. 2007 г., 10:13

Нениа

740 0 7
Сплела косите си песен погребва

Черните дни

Освободена

От товарите на разбитите пътища

Тъжна карета поглежда през рамо

Плачат децата й

Носят ковчега в мълчание

В което се чува петел

И изгрева във всяка точка роса

Жажда пробива през гробовете

И сълзите й мокрят стеблата

На жълтото утро

Къде са се скрили пълнолунията

И гласа на морето

Къде се е изгубил

 

Реже косите си

И покрива студения камък

Цвете избира

И идва да поговори понякога

На тайнствената градина

Пожелава лека нощ

И полага ръце на китарата

Струните да изпратят

С тъжното си звънене

Най-тъжната

От всичките й поеми

 

19.05.2007

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...