Нениа
Сплела косите си песен погребва
Черните дни
Освободена
От товарите на разбитите пътища
Тъжна карета поглежда през рамо
Плачат децата й
Носят ковчега в мълчание
В което се чува петел
И изгрева във всяка точка роса
Жажда пробива през гробовете
И сълзите й мокрят стеблата
На жълтото утро
Къде са се скрили пълнолунията
И гласа на морето
Къде се е изгубил
Реже косите си
И покрива студения камък
Цвете избира
И идва да поговори понякога
На тайнствената градина
Пожелава лека нощ
И полага ръце на китарата
Струните да изпратят
С тъжното си звънене
Най-тъжната
От всичките й поеми
19.05.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
