сърце със пастата за зъби се измило
не било паста 'баче то
и кръст в себе си забило
мислело, че броди
спохождано от сянката на гарвани в ято
бездимен дим се гмурнал във реката
вратата припаднала, ненужна тя била
издигнала се пара от съдба,
а стената би по-добре се справила с това сега
ненужно тяло и ненужни очи
ненужни ръце, ненужни думи
излишна съдба, излишна душа
излишен свят, ненужни са...
© Иван Радев Todos los derechos reservados