Apr 8, 2007, 4:28 PM

Ненужен

  Poetry
813 0 1


сърце със пастата за зъби се измило
не било паста 'баче то
и кръст в себе си забило
мислело, че броди
спохождано от сянката на гарвани в ято

бездимен дим се гмурнал във реката
вратата припаднала, ненужна тя била
издигнала се пара от съдба,
а стената би по-добре се справила с това сега

ненужно тяло и ненужни очи
ненужни ръце, ненужни думи
излишна съдба, излишна душа
излишен свят, ненужни са...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Радев All rights reserved.

Comments

Comments

  • добро е, макар и навяващо тъга. дори Скорпи си го е сложил като дискрипшън на скайпа..........

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...