Ненужна мъст
Вървя замислен по познатата пътека,
в ръка с набрани току-що цветя.
И дишам, чувствам, но и съм далеко,
в калта въргалям се, но и летя.
Броя отново стъпките и чувствам,
че броят им до точност пак е същ.
Една от тях опитвам да пропускам,
разпалваща ненужна мъст.
-
И този път тъга е всяка жажда
и жажда е поредната тъга -
защото в дъжд единствено се ражда
красивото, наречено дъга.
Така и болката завръща грозотата,
и грешките, и трудното. Но пак
със нея идва в спомен красотата,
защото няма светлина без мрак.
-
В мига, когато ми остава малко,
когато съм до теб наивно близо,
тъгата казва, че където влезе,
от там не пускат да излизаш.
Цветя преплитам в нежен кръст,
обречен винаги да бъда роб
на болката и парещата мъст...
Заплаквам пак пред твоя гроб.
в ръка с набрани току-що цветя.
И дишам, чувствам, но и съм далеко,
в калта въргалям се, но и летя.
Броя отново стъпките и чувствам,
че броят им до точност пак е същ.
Една от тях опитвам да пропускам,
разпалваща ненужна мъст.
-
И този път тъга е всяка жажда
и жажда е поредната тъга -
защото в дъжд единствено се ражда
красивото, наречено дъга.
Така и болката завръща грозотата,
и грешките, и трудното. Но пак
със нея идва в спомен красотата,
защото няма светлина без мрак.
-
В мига, когато ми остава малко,
когато съм до теб наивно близо,
тъгата казва, че където влезе,
от там не пускат да излизаш.
Цветя преплитам в нежен кръст,
обречен винаги да бъда роб
на болката и парещата мъст...
Заплаквам пак пред твоя гроб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Мишев Todos los derechos reservados
