i0rdan (Йордан Мишев)
18 9
21.01.2008 г., 21:40 ч.

Ненужна мъст 

  Поезия » Любовна
1175 0 4
Вървя замислен по познатата пътека,
в ръка с набрани току-що цветя.
И дишам, чувствам, но и съм далеко,
в калта въргалям се, но и летя.
Броя отново стъпките и чувствам,
че броят им до точност пак е същ.
Една от тях опитвам да пропускам,
разпалваща ненужна мъст.
-
И този път тъга е всяка жажда
и жажда е поредната тъга -
защото в дъжд единствено се ражда
красивото, наречено дъга.
Така и болката завръща грозотата,
и грешките, и трудното. Но пак
със нея идва в спомен красотата,
защото няма светлина без мрак.
-
В мига, когато ми остава малко,
когато съм до теб наивно близо,
тъгата казва, че където влезе,
от там не пускат да излизаш.
Цветя преплитам в нежен кръст,
обречен винаги да бъда роб
на болката и парещата мъст...
Заплаквам пак пред твоя гроб.

© Йордан Мишев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво на Данчоооо ... продължавай в същия дух!!! {}{}{}
  • Страхотно е! Нстръхнах! Браво!
    И този път тъга е всяка жажда
    и жажда е поредната тъга -
    защото облaкът единствен ражда
    красивото, наречено дъга.
  • тъга е всяка жажда...

    ..................
    защото няма светлина без мрак.

    !!!
  • Изкуших се да прекопирам почти цялото...
    Заплаквам пак ...
    !!!
Предложения
: ??:??