24 nov 2014, 17:41

Ненужно

  Poesía » Otra
1.2K 0 7

                               Аз съм път на плътта океанна

                               Ти си синя
                               и взор на вълна

                              
                               Аз съм пустинния гръб на реката
   
                               Ти си всичко и нищо
                                в нощта

             
                               Аз съм корен на липса и пламък
                        
                               Ти си тихата
                                кръгла луна

                               
                                Аз съм дъх
                                на отрова в тревата

                                Ти си бегла основа на храм


                                 Аз съм всичкото
                                 в дните предишни

                                 Ти си жива
                                  планинска вода


                                 Аз съм сигурен
                                 кратък излишък

                                 Ти си тялото лишно
                                  страстта


                                 Аз съм бесният ромон на вятър

                                 Ти си знаме
                                  наемна войска

 
                                 Аз съм цялото кухо признание

                                 Ти си странник
                                  на бледа тъга

                                   
                                 Аз съм този
                                 на тленния блясък

                                 Ти си моето скитащо  "но"



                                  Аз съм нож
                                  на фабричното щастие

                                 Ти си моето искрено "да" 



                                  Аз съм пясък
                                  старинните вестници

                                  Ти си статия
                                  кратка в съдба


                                  Аз съм мрачния дом
                                  на мечтите

                                  Ти си гълъб
                                  загубил деня

              
                                  Аз съм съд
                                  прашна икона

                                  Ти си дар
                                  на разбита мечта

                              
                                  Аз съм вечен
                                  отмирам в съня си

                                  Ти си всичко
                                  ненужно сега...        

                                                                       5.9.2007г.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах много!
  • И аз обичам предкласиците и класиците, Джак! Но това не значи, че сега трябва да се ползваме от тяхната изразност в музиката. От техните идеи да, но не и от формата им. И Дебелянов /за когото говориш/ и Яворов и Теодор Траянов и пр., са били просто подражатели на един Пол Верлен, Едгар По и др., от т.нар. Прокълнати поети /но най-много на Верлен разбира се/.
    Затова и черните пера, които тръпно ги мамят и смътно се мяркат из морната памет доказват именно това!
  • !!!
  • Замислих се...

    Та се сетих - колко много обичам тези стародавни "думи", и в частност една "разнолика, нестройна душа"
    на един убит подпоручик...

    Джак от потока
  • Харесва ми много!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...