Nov 24, 2014, 5:41 PM

Ненужно

  Poetry » Other
1.2K 0 7

                               Аз съм път на плътта океанна

                               Ти си синя
                               и взор на вълна

                              
                               Аз съм пустинния гръб на реката
   
                               Ти си всичко и нищо
                                в нощта

             
                               Аз съм корен на липса и пламък
                        
                               Ти си тихата
                                кръгла луна

                               
                                Аз съм дъх
                                на отрова в тревата

                                Ти си бегла основа на храм


                                 Аз съм всичкото
                                 в дните предишни

                                 Ти си жива
                                  планинска вода


                                 Аз съм сигурен
                                 кратък излишък

                                 Ти си тялото лишно
                                  страстта


                                 Аз съм бесният ромон на вятър

                                 Ти си знаме
                                  наемна войска

 
                                 Аз съм цялото кухо признание

                                 Ти си странник
                                  на бледа тъга

                                   
                                 Аз съм този
                                 на тленния блясък

                                 Ти си моето скитащо  "но"



                                  Аз съм нож
                                  на фабричното щастие

                                 Ти си моето искрено "да" 



                                  Аз съм пясък
                                  старинните вестници

                                  Ти си статия
                                  кратка в съдба


                                  Аз съм мрачния дом
                                  на мечтите

                                  Ти си гълъб
                                  загубил деня

              
                                  Аз съм съд
                                  прашна икона

                                  Ти си дар
                                  на разбита мечта

                              
                                  Аз съм вечен
                                  отмирам в съня си

                                  Ти си всичко
                                  ненужно сега...        

                                                                       5.9.2007г.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах много!
  • И аз обичам предкласиците и класиците, Джак! Но това не значи, че сега трябва да се ползваме от тяхната изразност в музиката. От техните идеи да, но не и от формата им. И Дебелянов /за когото говориш/ и Яворов и Теодор Траянов и пр., са били просто подражатели на един Пол Верлен, Едгар По и др., от т.нар. Прокълнати поети /но най-много на Верлен разбира се/.
    Затова и черните пера, които тръпно ги мамят и смътно се мяркат из морната памет доказват именно това!
  • !!!
  • Замислих се...

    Та се сетих - колко много обичам тези стародавни "думи", и в частност една "разнолика, нестройна душа"
    на един убит подпоручик...

    Джак от потока
  • Харесва ми много!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...