24.11.2014 г., 17:41

Ненужно

1.2K 0 7

                               Аз съм път на плътта океанна

                               Ти си синя
                               и взор на вълна

                              
                               Аз съм пустинния гръб на реката
   
                               Ти си всичко и нищо
                                в нощта

             
                               Аз съм корен на липса и пламък
                        
                               Ти си тихата
                                кръгла луна

                               
                                Аз съм дъх
                                на отрова в тревата

                                Ти си бегла основа на храм


                                 Аз съм всичкото
                                 в дните предишни

                                 Ти си жива
                                  планинска вода


                                 Аз съм сигурен
                                 кратък излишък

                                 Ти си тялото лишно
                                  страстта


                                 Аз съм бесният ромон на вятър

                                 Ти си знаме
                                  наемна войска

 
                                 Аз съм цялото кухо признание

                                 Ти си странник
                                  на бледа тъга

                                   
                                 Аз съм този
                                 на тленния блясък

                                 Ти си моето скитащо  "но"



                                  Аз съм нож
                                  на фабричното щастие

                                 Ти си моето искрено "да" 



                                  Аз съм пясък
                                  старинните вестници

                                  Ти си статия
                                  кратка в съдба


                                  Аз съм мрачния дом
                                  на мечтите

                                  Ти си гълъб
                                  загубил деня

              
                                  Аз съм съд
                                  прашна икона

                                  Ти си дар
                                  на разбита мечта

                              
                                  Аз съм вечен
                                  отмирам в съня си

                                  Ти си всичко
                                  ненужно сега...        

                                                                       5.9.2007г.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах много!
  • И аз обичам предкласиците и класиците, Джак! Но това не значи, че сега трябва да се ползваме от тяхната изразност в музиката. От техните идеи да, но не и от формата им. И Дебелянов /за когото говориш/ и Яворов и Теодор Траянов и пр., са били просто подражатели на един Пол Верлен, Едгар По и др., от т.нар. Прокълнати поети /но най-много на Верлен разбира се/.
    Затова и черните пера, които тръпно ги мамят и смътно се мяркат из морната памет доказват именно това!
  • !!!
  • Замислих се...

    Та се сетих - колко много обичам тези стародавни "думи", и в частност една "разнолика, нестройна душа"
    на един убит подпоручик...

    Джак от потока
  • Харесва ми много!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...