Розите изсъхнаха безмълвно, 
няма никой да узнае от какво. 
Късно и без време, 
без въпроси, само по тъга,
някой сам е, не съжалява, 
чака, иска и не знае как, 
как никога да не се сбогува. 

Розите не вярват на обещания, 
просто им е нужна светлина. 
Тайните остават скрити, 
без да търсят свобода. 
Някой е повярвал, чака, 
не за сбогом, не за тишина. 

Ножиците режат лента, 
някой се нуждае от розите, 
обвити с нея. 
Няма, няма оправдание 
те да не достигнат, 
където е ненужното сбогуване.

Чака, още се опитва да дочака...