Ненужно
Розите изсъхнаха безмълвно,
няма никой да узнае от какво.
Късно и без време,
без въпроси, само по тъга,
някой сам е, не съжалява,
чака, иска и не знае как,
как никога да не се сбогува.
Розите не вярват на обещания,
просто им е нужна светлина.
Тайните остават скрити,
без да търсят свобода.
Някой е повярвал, чака,
не за сбогом, не за тишина.
Ножиците режат лента,
някой се нуждае от розите,
обвити с нея.
Няма, няма оправдание
те да не достигнат,
където е ненужното сбогуване.
Чака, още се опитва да дочака...
© Misteria Vechna All rights reserved.
