28 sept 2010, 23:54

Необходимо условие

698 0 8

Какво от туй, че той е грозен,

щом някъде под грозотата

се крие  прелестта, която

оттатък видимото виждам...

Той бе акцентът на живота,

който до днеска пазя...

И уж буквален, но

някъде зад сухите му мисли

кълни невинност и фантазия.

“След като тръгна” и

“преди да дойде”

и днес са моето летоброене.

Бях птицата, която

само веднъж на рамо слиза,

а той за мене бе солта в земята,

на радостта ми багрената низа...

И бе Атлантика, а аз - Сахара.

Със огъня на жежките си пясъци

водите му превръщах в пара,

а той гасеше огнените пламъци

на тлеещите дюни във духа ми.

... Зараснаха отдавна раните,

но ръбове от белези в сърцето

са мигащите светлини на прелези -

по пътищата към небето...

Благодаря ти, Боже,

за Творението, в което

двамата се срещнахме!

За чудото на любовта.

Не драма, благослов е,

че не стигна до олтара.

Не овехтя. Остана млада...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...