Какво от туй, че той е грозен,
щом някъде под грозотата
се крие прелестта, която
оттатък видимото виждам...
Той бе акцентът на живота,
който до днеска пазя...
И уж буквален, но
някъде зад сухите му мисли
кълни невинност и фантазия.
“След като тръгна” и
“преди да дойде”
и днес са моето летоброене.
Бях птицата, която
само веднъж на рамо слиза,
а той за мене бе солта в земята,
на радостта ми багрената низа...
И бе Атлантика, а аз - Сахара.
Със огъня на жежките си пясъци
водите му превръщах в пара,
а той гасеше огнените пламъци
на тлеещите дюни във духа ми.
... Зараснаха отдавна раните,
но ръбове от белези в сърцето
са мигащите светлини на прелези -
по пътищата към небето...
Благодаря ти, Боже,
за Творението, в което
двамата се срещнахме!
За чудото на любовта.
Не драма, благослов е,
че не стигна до олтара.
Не овехтя. Остана млада...
© Диана Кънева Todos los derechos reservados