28 сент. 2010 г., 23:54

Необходимо условие

697 0 8

Какво от туй, че той е грозен,

щом някъде под грозотата

се крие  прелестта, която

оттатък видимото виждам...

Той бе акцентът на живота,

който до днеска пазя...

И уж буквален, но

някъде зад сухите му мисли

кълни невинност и фантазия.

“След като тръгна” и

“преди да дойде”

и днес са моето летоброене.

Бях птицата, която

само веднъж на рамо слиза,

а той за мене бе солта в земята,

на радостта ми багрената низа...

И бе Атлантика, а аз - Сахара.

Със огъня на жежките си пясъци

водите му превръщах в пара,

а той гасеше огнените пламъци

на тлеещите дюни във духа ми.

... Зараснаха отдавна раните,

но ръбове от белези в сърцето

са мигащите светлини на прелези -

по пътищата към небето...

Благодаря ти, Боже,

за Творението, в което

двамата се срещнахме!

За чудото на любовта.

Не драма, благослов е,

че не стигна до олтара.

Не овехтя. Остана млада...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...