28.09.2010 г., 23:54 ч.

Необходимо условие 

  Поезия » Любовна
535 0 8

Какво от туй, че той е грозен,

щом някъде под грозотата

се крие  прелестта, която

оттатък видимото виждам...

Той бе акцентът на живота,

който до днеска пазя...

И уж буквален, но

някъде зад сухите му мисли

кълни невинност и фантазия.

“След като тръгна” и

“преди да дойде”

и днес са моето летоброене.

Бях птицата, която

само веднъж на рамо слиза,

а той за мене бе солта в земята,

на радостта ми багрената низа...

И бе Атлантика, а аз - Сахара.

Със огъня на жежките си пясъци

водите му превръщах в пара,

а той гасеше огнените пламъци

на тлеещите дюни във духа ми.

... Зараснаха отдавна раните,

но ръбове от белези в сърцето

са мигащите светлини на прелези -

по пътищата към небето...

Благодаря ти, Боже,

за Творението, в което

двамата се срещнахме!

За чудото на любовта.

Не драма, благослов е,

че не стигна до олтара.

Не овехтя. Остана млада...

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??