21 may 2008, 0:16

Необходимост

  Poesía
733 0 2

За да изгрее моето слънце,

за да засвети и мойта луна,

имам нужда от мъничко зрънце

да посееш в мойта душа.

 

Имам нужда от малко надежда.

Имам нужда от топли очи,

в които да се оглеждам,

за да пръсна свойте лъчи.

 

Имам нужда от мъничко огън.

Имам нужда от глътка вода.

И тогава наистина мога

да те стопля и да те родя.

 

Имам нужда да те погаля -

да се превърна в светъл кристал,

за да видиш като в огледало,

че си жив, че си истински. Цял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...