May 21, 2008, 12:16 AM

Необходимост

  Poetry
729 0 2

За да изгрее моето слънце,

за да засвети и мойта луна,

имам нужда от мъничко зрънце

да посееш в мойта душа.

 

Имам нужда от малко надежда.

Имам нужда от топли очи,

в които да се оглеждам,

за да пръсна свойте лъчи.

 

Имам нужда от мъничко огън.

Имам нужда от глътка вода.

И тогава наистина мога

да те стопля и да те родя.

 

Имам нужда да те погаля -

да се превърна в светъл кристал,

за да видиш като в огледало,

че си жив, че си истински. Цял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...