За да изгрее моето слънце,
за да засвети и мойта луна,
имам нужда от мъничко зрънце
да посееш в мойта душа.
Имам нужда от малко надежда.
Имам нужда от топли очи,
в които да се оглеждам,
за да пръсна свойте лъчи.
Имам нужда от мъничко огън.
Имам нужда от глътка вода.
И тогава наистина мога
да те стопля и да те родя.
Имам нужда да те погаля -
да се превърна в светъл кристал,
за да видиш като в огледало,
че си жив, че си истински. Цял.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
