26 ago 2010, 13:50

Необходимост...

  Poesía » Otra
894 0 6

Имам нужда да търся

в този свят неизброден.

Съкровена, но чужда -

да отворя прозорец.

 

Имам нужда от тихост

и сълзи във очите.

Колко още – не питам,

а животът не спира.

 

Имам нужда от тичане,

а и боса – защо ли?!

Нямам страха от нищо,

и макар да боде ми...

 

Имам нужда от ходене,

и от помисли разни-

тук мечтите не свършват,

преминават във полет.

 

Имам нужда от падане,

и дори от високо.

Щом ще стана отново...,

а това твърде важно е.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • давай с летеж напред и само нагоре, Златна...
    останалото го пише животът...
    сърдечно, те прегръщам.
  • Там, където мечтите преминават в полет - нямаш нужда от друго!
    Прегръдка!
  • Много неща ни срещат в живота...и дори да боде, важното е да се става и да се върви! Мъдро!
  • Тичане,ходене,падане ,ставане това е живота изправяне и продължаване...Браво Нели!!!
  • "Колко още – не питам,

    а животът не спира."

    А животът не спира
    да задава въпроси...
    Който търси намира
    туй що отговор носи...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...