20 jun 2017, 10:38

Необходимост

947 6 24

                   Години има оттогаз,

                   бледнее бялото чело.

                   Но все по-скъпа ми е таз,

                   която ми постла легло.

                      Робърт Бърнс (превод: Владимир Свинтила)

 

Когато те целувам по очите

с устните на любовта

и ти смирено притихваш

в обятията на нощта;

 

когато небето разгадава

на звездите древния път

и лунната ладия плава

в пространствата на съня...

 

Дочувам пулса на Вселената.

А може би сърцата ни звънят?

Чувствата тръпно обменят

послания, които все зоват.

 

И няма кой да ме завърже,

като оня странник Одисей;

и усещам, че съм длъжен

да съм до теб! Живей,

 

за да обичаш и те има!

Итака не е само блян.

Съдбовната необходимост

е път към тебе избран.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Стоян!
  • Римите и ритмиката правят шпалир на СЪДЪРЖАНИЕТО!
    Благодаря за този стих, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Робърт Бърнс е национален поет на Шотландия.Когато използването на мото в дадения случай,пишеш автора,но не знаех,че трябва да бъде писан и преводача.Съжалявам.
  • Р. Бърнс не писал на български. Затова добавих името на преводача. На него дължим удоволствието да го четем в /този/ превод. Понякога не си даваме сметка колко време и труд коства един превод. Освен това той е обект и на авторско право.
  • Така е Роби,Вл.Свинтила е най-добрият български преводач на Р.Бърнс.Имам три превода на Бърнс,два от които са на Свинтила.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...