Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Робърт Бърнс (превод: Владимир Свинтила)
Когато те целувам по очите
с устните на любовта
и ти смирено притихваш
в обятията на нощта;
когато небето разгадава
на звездите древния път
и лунната ладия плава ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация