Необходимост
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Робърт Бърнс (превод: Владимир Свинтила)
Когато те целувам по очите
с устните на любовта
и ти смирено притихваш
в обятията на нощта;
когато небето разгадава
на звездите древния път
и лунната ладия плава
в пространствата на съня...
Дочувам пулса на Вселената.
А може би сърцата ни звънят?
Чувствата тръпно обменят
послания, които все зоват.
И няма кой да ме завърже,
като оня странник Одисей;
и усещам, че съм длъжен
да съм до теб! Живей,
за да обичаш и те има!
Итака не е само блян.
Съдбовната необходимост
е път към тебе избран.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Затова добавих името на преводача. На него дължим удоволствието да го четем в /този/ превод. Понякога не си даваме сметка колко време и труд коства един превод. Освен това той е обект и на авторско право.