4 mar 2015, 21:52

Необоздано откровение

  Poesía » Otra
445 0 0

Уморен съм

от безкрайните движения...

Потъмняха ми очите в нощни часове.

Състарих се

от безкрайните копнения.

Слушам си душата с непривични гласове.

Имам много

неизпълнени желания,

свързани до болка с недостигнати мечти.

Правех и изпращах

мъдрите послания,

но не достигаха до които трябваше почти.

Губех силите

по пътища - безбожните.

Търсех себе си във този вечен божи мир.

Но се справях

със задачите - възможните,

във живота - застоял и жабонясал вир.

И сега,

излязал на брега в откритото,

изоставен от сърцето, пък и от душа,

аз поглеждам

там зад хоризонта - скритото,

спомена за битието си да заглуша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...