4.03.2015 г., 21:52

Необоздано откровение

439 0 0

Уморен съм

от безкрайните движения...

Потъмняха ми очите в нощни часове.

Състарих се

от безкрайните копнения.

Слушам си душата с непривични гласове.

Имам много

неизпълнени желания,

свързани до болка с недостигнати мечти.

Правех и изпращах

мъдрите послания,

но не достигаха до които трябваше почти.

Губех силите

по пътища - безбожните.

Търсех себе си във този вечен божи мир.

Но се справях

със задачите - възможните,

във живота - застоял и жабонясал вир.

И сега,

излязал на брега в откритото,

изоставен от сърцето, пък и от душа,

аз поглеждам

там зад хоризонта - скритото,

спомена за битието си да заглуша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...