Уморен съм
от безкрайните движения...
Потъмняха ми очите в нощни часове.
Състарих се
от безкрайните копнения.
Слушам си душата с непривични гласове.
Имам много
неизпълнени желания,
свързани до болка с недостигнати мечти.
Правех и изпращах
мъдрите послания,
но не достигаха до които трябваше почти.
Губех силите
по пътища - безбожните.
Търсех себе си във този вечен божи мир.
Но се справях
със задачите - възможните,
във живота - застоял и жабонясал вир.
И сега,
излязал на брега в откритото,
изоставен от сърцето, пък и от душа,
аз поглеждам
там зад хоризонта - скритото,
спомена за битието си да заглуша.
© Никола Апостолов Всички права запазени