Необоздано откровение

Уморен съм

от безкрайните движения...

Потъмняха ми очите в нощни часове.

Състарих се

от безкрайните копнения.

Слушам си душата с непривични гласове.

Имам много

неизпълнени желания,

свързани до болка с недостигнати мечти.

Правех и изпращах

мъдрите послания,

но не достигаха до които трябваше почти.

Губех силите

по пътища - безбожните.

Търсех себе си във този вечен божи мир.

Но се справях

със задачите - възможните,

във живота - застоял и жабонясал вир.

И сега,

излязал на брега в откритото,

изоставен от сърцето, пък и от душа,

аз поглеждам

там зад хоризонта - скритото,

спомена за битието си да заглуша.