airiskra (Искра Радева Николова) airiskra (Искра Радева Николова)
1 126
14 oct 2010, 14:48

Необрана

  Poesía
712 0 12

        И щом забие кухо

     в мен сърцето ми,

        а мислите ми

  черни до прогнилост.

От ореха живот - изплезен червей...

   прогизнал от сълзите ми без милост,

пак дните ми  ще режат ненаточени.

Нощта да сбира мръвки разпилени.

Ще викам на небето до прегракване, 

а то ще гледа мрачно и смирено...

Не ме е грижа... мътно е в очите ми,

душата ми е глуха, ослепяла...

Безплодната смокиня зрей в гърдите ми,

но там ще презимува необрана.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0