И щом забие кухо
в мен сърцето ми,
а мислите ми
черни до прогнилост.
От ореха живот - изплезен червей...
прогизнал от сълзите ми без милост,
пак дните ми ще режат ненаточени.
Нощта да сбира мръвки разпилени.
Ще викам на небето до прегракване,
а то ще гледа мрачно и смирено...
Не ме е грижа... мътно е в очите ми,
душата ми е глуха, ослепяла...
Безплодната смокиня зрей в гърдите ми,
но там ще презимува необрана.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!